Книгата „Кукувича прежда" ("Жанет 45", 2020) е интересна не само със своето съдържание, но и с историята на написването, издаването и преиздаването си. Самият автор отбелязва, че в този си вид тя е „подарък“ за неговия юбилей, а изживяването да редактира своето тридесет и няколко годишно Аз е особено вълнуваща среща с версия на себе си. Според мен обаче той не се е променил чак толкова за има –няма 40 години: в този ранен роман-трилогия, издаван по различно време и в различна последователност, присъстват и стилът и темата на белетриста Карастоянов: фрагментарно-хроникьорският разказ, преизказното наклонение и смутното време и настроения на 20-те години на 20-ти век, начело с анархизма и лудите глави на непокорните.
Повествованието е
водено едновременно с мисериозността и ненадеждните преизказни форми на
легендата, случайно дочута и преповторена, но и с библейското утвърждение „Тъй
било“, повтаряно многократно, сякаш за да убеди читателя, че точно това
наистина се е случило по описания начин, дори и разказвачът да не е бил пряк
свидетел. Просто няма как да е иначе. Този маниер на писане продължава и в „Една
и съща нощ“, и в „Животът няма втора половина“, придавайки на разказвачеството
характерната магическо-мистична нотка.
Героите са
темерути и чудаци, еснафи и анархисти, съдържатели на локали, милиционери,
разбойници, влюбени и разлюбени – цялата палитра от човешки типове и нрави на
времето си. Ако трябва да определя
главни герои и теми на всяка една от трите части, бих казала, че в „Перпетуум
мобиле“ темата е потискането на личното щастие в името на нещо по-грандиозно –
разрушаването на стария свят, към който странникът Пройко Манкьов така и не се
приобщава; в „Кукувича прежда“ героинята е доктор Анка Пеева, около която се
увива кукувичата прежда на реалността, за да я изсмуче и унищожи, а в третата
част – „Сбъркана хроника“ Коста Хаджиставракиев се захваща с невъзможната мисия
да пази реда в хаоса, което му коства всичко.
Общото между
персонажите е местообитанието им – градчето К, което е преименувано на Ю,
защото К е „турското име“. Почти с очарованието на Макондо (да, от „100 години
самота“, маркесовско ми става като чета тази книга на някакво ниво, не мога да
избягам от това усещане), провинционалното градче побира в себе си историите и
болките на толкова много хора, че само по себе си се превръща в хроникьор на
техните съдби, които пък са част от него. Симбиоза или кукувича прежда (паразитно
растение, „пълзящият ужас на растенията“) - вероятно някаква зловеща комбинация
от двете.
Животът не просто лети с времето, което „завива
страхотно в нощта“, но и често прави хората заложници на статуквото, даже на
Стокхолмския синдром, преди изобщо той да е дефиниран и те въобще да го
осъзнават. Кукувичата прежда обгръща всички, тя ще завладее света. Логично е,
че разрушаването му може да ни избави от нея. Затова и анархистите са толкова
интересни герои. В другите два романа, които споменах преди малко, Гешев
разсъждава над идеологията на анархистите, за да стигне до извода, че те нямат
такава и за тях няма нищо свято и неприкосновено. Това усещане ги прави
всемогъщи, прави ги привлекателни герои на роман. Трябва ли да са исторически
достоверни?
Въпросът за
историята и отразяването ѝ в романите е тема за безкрайна дискусия, но
конкретно в тази книга Христо Карастоянов прави нещо много впечатляващо – с чувство
за самоирония добавя бележки под линия, в които от името на историка наивист
обяснява какви източници е ползвал, за да се информира за засегнато историческо
събитие или личност. И не се свени да признава консултациите си с уикипедия.
Даже и диалог с редактора си води в тези бележки, придавайки особен колорит на
цялото произведение и припомняйки, че писането на романи също е занаят, а
историческата достоверност не е самоцел, дори обратното – може да бъде
модифицирана в името на художествеността. Романът е художествено произведение,
което изисква интелектуално усилие. Докато читателят полага това „усилие“ с „Кукувича
прежда“ обаче много ще се забавлява, защото този роман в три книги те разсмива,
разплаква и провокира към дълбоки размисли едновременно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар