понеделник, 31 октомври 2016 г.

"До кого писа писмата?" - "Странност на ума" - една половинвековна разходка




Когато още първото изречение на един роман резюмира съдържанието му, то обикновено заблуждава или поне предава само частична информация. В случая със "Странност на ума" читателят бързо разбира, че Мевлют всъщност не е главният герой, нито творбата е посветена точно на неговата история. Романът в целостта си изпълнява една много по-всеобхватна задача: той рисува Истанбул през очите на неговите обитатели и техните гласове за период от около 50 години.
В моя прочит "Странност на ума" има две сюжетни линии: семейната сага на фамилиите Акташ и Карташ (заедно с приближените до тях хора) и преобразяването (или изграждането) на съвременния Истанбул на фона на политико-социалните промени в Турция. Връзката между традиционното и новото е представена чрез личната история на дошлия от село търговец на боза, който се мъчи да овладее пространството на градското, докато не проумява, че той самият е бил завладян от града. Разклоненията в потока на мислене (ума) на Мевлют са неразривно свързани с отбивките на криволичещите истанбулски улици, които той обикаля. От чужденец, преследван от улични кучета, полицаи и крадци, Мевлют се превръща в част от града, става "свой" на градското пространство. Тази трансформация е болезнена за него, защото се случва с цената на много лишения и лични нещастия, но в края на романа установяваме, че враждебният Истанбул е признал Мевлют за свое дете и дори бездомните кучета вече го обичат.
През целия си живот в столицата Мевлют работи като уличен продавач, дори когато тази работа не му е необходима. Истината е, че вървейки през града той го усеща, изживява го и успява да се почувства част от него: "В града, сред тълпата, човек можеше да се почувства самотен и беше възможно да скрие странността на ума си сред тълпата - онова, което всъщност превръща града в град"(127). Мевлют става истинско дете на града, като се сблъсква с характерното усещане за меланхолия, безнадеждност и самота, които той навява. "Странност на ума ми. Каквото и да правя, аз се чувствам напълно самотен на този свят" (254).
Уличният търговец, пристигнал от село като дете, става мъж в града. Градското пространство обаче е враждебно към него и не му позволява да бъде щастлив. Мевлют цял живот носи копнежа по щастието и само веднъж го изживява като осъзнато, чрез семейството си. Той е граничен персонаж, застанал на междата между село и град, минало и настояще, традиция и модерност. Това постоянно раздвояване не му позволява да познае покоя на щастието и той разсъждава как "животът бе сякаш нещо, което се случва на друг".
Въпросите на сърцето са показателни за неспособността на Мевлют да направлява дори собствения си живот. Чрез интригите на братовчед си Сюлейман той се въвлича в сложна любовна история и три години пише любовни писма до непознато момиче с красиви очи. Важно ли е кое е момичето? Намерението на сърцето може ли да бъде изразено чрез намерението на езика? И не е ли всичко това поредната странност на ума? Макар и доста по-късно Мевлют ще осъзнае, че късметът всъщност винаги е бил на негова страна, а "всички житейски неща, причиняващи му страдание, се дължаха на една странност, странност на ума му"(300).
Романът лесно може да заблуди и подведе невнимателния читател. Наративната техника е впечатляваща, издържана в типичен маниер на постмодерна полифония, даваща израз на всеки глас. Но, докато някои ще се зачудят дали писмата са за Раиха или за Семиха, други ще осъзнаят, че голямата любов на Мевлют всъщност е Истанбул, с чиито улици той е свързан по-силно от всякаква брачна клетва. Вървейки по тях той едновременно обхожда спомените си и достига до най-съкровените кътчета на своя ум.
Най-точното определение за "Странност на ума" аз откривам в думите на Алберто Мангел за в. „Гардиън“: Though at times it reads as a cross between a history manual and private memoir, A Strangeness in My Mind is above all a love letter to the city in all its faded, messy, dusty glory (1).  Любовното писмо до Истанбул, което Памук умело е написал, вплитайки в него душите на десетки, стотици, дори милиони негови обитатели като Мевлют и останалите персонажи в романа. Всеки един от тях обговаря града през личната си перспектива и оставя една малка частица в безкрайната му история.