Американският писател
Джонатан Франзен се сдобива с комерсиална слава покрай избора на неговия трети роман
"Поправките" за четиво на месеца в литературния клуб на Опра Уинфри. Споменавам този факт като любопитна и поучителна подробност, защото подобно на своите герои той се стреми към някакъв вид интелектуална изолация, породена разбира се от чувство за превъзходство, характерно за всички интелектуалци. Сякаш по ирония на съдбата обаче скандалът, който неусетно се развихря покрай нежеланието му да бъде част от попкултурата го прави известен и вероятно богат. А романите му днес са достъпни и на български език, благодарение на издателство
"Колибри".
Много хора вероятно биха определели
„Поправките“ като семейна сага, но аз виждам тази творба като роман за Америка, нейните „хора“ и начина, по който техните общества (да, в множествено число) функционират и си взаимодействат. Всеки член на семейство Ламбърт е представителна извадка на своя вид: Инид – застаряваща домакиня с усещане за пропилян живот, Ал – глава на семейство, обречен да наблюдава собствената си трагедия безпомощно, Гари – надменна и нещастна жертва на Американската мечта, Чип – пасивен интелектуалец, който всъщност е без значение, Денис – самотница на 32, която няма намерение да се омъжи отново. Самите персонажи са едновременно индивиди и категории, обрисувани от Франзен чрез предметите, с които са заобиколени, с ценностите, които толкова често декларират на глас, че започват да звучат фарсово, както и чрез монолозите, които водят, докато си мислят, че разговарят един с друг. Особено ме впечатли как всяка история неусетно влиза в нечия друга, правейки живота на всички свързан в една обща нишка, един разказ, който никога не свършва, но често няма никакъв смисъл. Освен, разбира се, страданието. То обединява всичките персонажи. Няма да бъде достатъчно изчерпателно да се каже, че никой от тях не е щастлив, защото те всъщност ежедневно съжителстват със страданието си. То може да бъде усетено и в мърморенето на Инид, и в гнева на Алфред, и в успеха на Гари, и в провалите на Чип, и в лутането на Денис, а също и при маргиналните персонажи като студентката Мелиса или жената на шефа Робин, например. Невероятно е как Франзен борави с думите и успява да наслои това страдание и в душата на читателя. Това ли е Америка, за която той пише? Или просто философията на живот в западните общества е такава. Силвия и Тед, двойка на средна възраст, изгубили дъщеря си при жестоко убийство, имат становище по въпроса. Те виждат накъде върви светът и се опитват да се изолират от него, но успяват само да се отчуждят един от друг:
Семейството не съществува в ерата на индивидуалностите. Затова и романът пародира точно семейна сага. Идиличната Коледа като по американските филми, за която Инид мечтае е абсолютно непостижима още в началото на XXI век. Романът излиза от печат около седмица преди 11 септември 2001 г и сякаш по някакъв трагичен начин предрича фаталните последици от разпада на традиционните семейни ценности: зловещ свят, в който човек за човека е звяр, а децата са убедени, че не е тяхна работа да се грижат за родителите си. Всички толкова стремглаво се стремят към постигане на щастието, което виждат предимно в материалния си комфорт, че нямат време да спрат и да осъзнаят до каква степен страдат от това. Показателен пример е Гари, който на практика мрази себеподобните си:
Това усещане за превъзходство и неразбраност от околните важи и за брат му Чип, и за родителите му, и за сестра му. При родителите обаче чувството за общност все още е много силно. Те искат да принадлежат към високата средна класа и презират само онези, които не са част от нея. Децата не понасят дори самите себе си. В мултикултуралността на новия свят толерантността е само на книга, а презрението – повсеместно. В този роман персонажите имат нужда от опиати, за да изпитат оргазъм или дори просто спокойствие. Емблематичен симптом на съвременното общество е неврозата, трансформираща се във всякакви психични проблеми, срещащи се достатъчно често и в романа. Сблъсъкът на старото и младото поколение е много по-сериозен от пропастта между тях, той е породен от тяхната непримиримост. Инатът на героите да отстояват дори абсурдните си убеждения е единственият двигател на техните действия. Убедеността на всеки един, че именно неговата гледна точка и никоя друга е правилната, води както до постоянни препирни, така и до нескрити прояви на омраза и безразличие. Дори коледните подаръци са схематични, подбрани според характера на подаряващия с убеждението, че няма как да бъдат по-подходящи.
Всеки от героите се опитва да "поправя" другите, но също така и себе си. Децата са убедени, че не желаят живота на родителите си и поправят техните грешки. Родителите искат да поправят разрушените си отношения и да възвърнат изгубеното време. В един момент се налага изводът, че поправянето на нещо вече изградено е много трудна работа, затова по-лесно е направо да се разруши с идеята да се построи отново. Смъртта на Ал в края на романа дава възможност на Инид да реши да промени живота си на 75 години. Възможно ли е след разрушенията и Америка да стане по-силна? Този въпрос, както и асоциацията с 9/11 ще останат неизменно свързани с романа на Франзен. Защото интерпретацията му далеч надхвърля ограниченията на семейната сага или който и да било жанр.
"Поправките" просто е един от романите за Америка и ако си позволя да се хвана за коледната тема, която у нас идва като подсещане да станем единни и да си помагаме при нужда, то романът е и за това, за Американската Коледа.
