"Тайната история" (The Secret History, 1992, 553 pages) е интересна история. Колкото и убийствено просто да е това изречение, то може най-добре да резюмира въздействието на първия роман на Дона Тарт. Не бях чувала за него преди да излезе "Щиглецът", но реших да го прочета, защото като цяло харесах стила й. Не останах разочарована, дори напротив. Разликата със "Щиглецът" е че "Тайната история" държи читателя нащрек през цялото време. Свежите идеи на авторката още не са набрали многословността на последната й творба, но вече ясно се очертават.
Присъстват темите, които в последствие явно стават ключови за писателката: 1) съзряването на младежите, обвързано по някакъв начин с лична травма от детството; 2) хедонизмът като възможност за постигане на божествено усещане (изразен чрез сексуални практики и постоянна употреба на алкохол и наркотици) и съответно хомосексуалността (тема, която през 90-те години, когато е издаден романът, все още е била относително табу в Америка), 3) интертекстуалност - героите и разказвачът често цитират класици, както и по-модерни творци, а разсъжденията им за живота сякаш са отзвук от лекция по философия, на която преди малко са присъствали; 4) невъзможната любов и самотата на младите хора, която ги тласка към себеразруха; 5) и накрая - стойността на човешкия живот и наказанието за тези, които го отнемат (хюбрис, безумие или необясним инстинкт?).
Сюжетът не е най-важният компонент на този роман. Дори е възможно той да се "преразкаже" с няколко изречения. Авторката нарочно започва творбата със съобщението за смъртта на един от главните герои (Едмънд Коркоран - Бъни), около която в последствие чрез ретроспекция през очите на разказвача Ричард ни "позволява" да надникнем в тайните обстоятелства, довели приятелите му до намерението да го убият.
Ричард е аутсайдер, който се мести да следва класическа филология от малко калифорнийско градче в университет във Вермонт, където благодарение на познанията си по гръцки език успява да влезе в мистериозната компания на студентите на проф. Джулиян Мороу (ексцентричен представител на рядък вид интелектуалци, сформирал около себе си елитарна група последователи по елински модел). Това са привидно добронамерените към него близнаци Чарлз и Камила, стилният Франсис, надменният Хенри и непукистът Бъни - образи, които колкото и шаблонно да звучат в началото, разкриват истинската си същност през очите на Ричард в течение на романа. Историята е "тайна", защото всеки читател има усещането, че само той е посветен в нея, така както самият Ричард вярва, че е допуснат в тайните на групата. Разминаването между видимото и същностното обаче е неизбежно. Кулминацията би трябвало да бъде убийството на Бъни, но всъщност се случва около два месеца по-късно, когато всеки вече е започнал да си прави някаква равносметка за стореното. Героите определено не са симпатични на читателя (дали и това не е характерна особеност в творчеството на Тарт?), но той иска да узнае техните тайни, а авторката е повече от щедра в това отношение към края на романа, когато дава подробна информация, дори за съдбините на по-маргиналните персонажи.
Цялата мистериозност около оповестеното на първата страница убийство прави "Тайната история" едновременно увлекателна и трудна за асимилиране творба. Читателят е провокиран да търси отговор на въпроса Какво се случва, когато най-низките първични инстинкти влязат в симбиоза с най-извисените достижения на философията и човешкия интелект? Отговорът е ужасяващ, но не е представен еднозначно, а по-скоро ни е предоставена възможност сами да си го формулираме.
"Тайната история" е впечатляваща с мистериозност и стил, но най-вече с възможността да бъде интерпретирана и през личния опит на читателя. Уловката е, че ние, също както героите на Тарт, лесно можем да се изгубим при пре-вода, т. е. прехвърлянето на древността у постмодернизма, ако не се научим вместо като цел да използваме познанието й като средство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар