"Щастливите хора" като пожелание за пробуждане

От сборника „Щастливите хора“(Сиела, 2016) лъха на слънце и море, на безгрижие и безвремие, на веселби и сливане с безкрая на настоящето, в което “нямат възраст“, както е казано и в едноименния разказ. Слънчевата корица с поле, щрауси и парашутист сякаш отлично улавя есенцията на настроенията и подканя да се потопим по-дълбоко в предложените от Любомир Николов истории. Сборникът съдържа 42 къси разказа, всеки един от които има своя специфичност и глас.

Темите и сюжетите предлагат разнообразие, но цялостната тоналност на книгата ги обединява. Сборникът съдържа всичко необходимо да ощастливи читателя. Умелият разказвач грабва вниманието още с началните изречения, които звучат едновременно интригуващо и шокиращо, например: "Всички ми се извиняваха и плачеха за това, че ме бяха изстреляли в космоса, а сега бях мъртъв." ("Деца в маранята"), "Странно нещо са приятелите. Чрез техния живот можеш да преживееш неща, които няма нужда да ти се случват, но все едно си ги преживял."("Ефектът на кобрата"), "Добре, че отскоро Ефраим даваше мозъци под наем, защото съвсем го бях закъсал" ("Спортен ум"). Без излишни "витиеватости" сюжетът е стегнат, а внушенията на повествованието са много по-дълбоки от комичното. От първия разказ "Ретро опера", който се занимава с неприемливата красота в света на прагматичното, въпросите, които текстовете засягат са свързани с хуманността, с мястото ни в света, дори със способността ни за самоирония и опит да се погледнем отстрани. Професорите, учените и антрополозите понякога забравят какъв принос трябва да имат към обществото, затова и образите им са комедийно-сатирични, дори с трагедийна нотка - "История за антрополога, който вечерял супа на прах, станал демон и умрял", "Трансплант", "Теоретична физика за справяне с бедствия". Не са пропуснати и юристите като важна част от обществото - разказът "Поглед встрани" умело пародира неспособността на съдия Бабулев да погледна встрани като метафората е буквализирана по много забавен начин. "Една престъпна седмица" има персонифициран разказвач, който е адвокат и се жалва от неблагоприятно стечение на обстоятелствата, оказващо влияние върху делата му за цялата седмица.
Хуморът е само едно от достойнствата на този сборник, но той присъства с такава завладяваща сила, че няма как да не бъде забелязан първи. Авторът успява да се справи с нелеката задача да намери баланса между незлобливия комичен тон и автоиронията. Паралелно с комедийните елементи обаче се прокрадват и по-философски търсения - различни вариации на безрадостно бъдеще или безсмислено настояще. Във всички случаи обаче го има стремежа към щастие: докторът от „Спортен ум“ го открива в блаженството на спокойствието, баронът от „Фон Нойдфорд става ВИП“ – в измислена фейсбук самоличност, Габриел от „Човекът без болка“ - в стоицизма си, и т.н.
Различните герои носят индивидуалност, която чрез умелото художествено слово се откроява в цялостната картина от образи и типове. Мъжете са хора с достойнство, често неразбиращи напълно жените си, но въпреки че те самите не трябва да бъдат осмивани – „и никой не наричал мъжете глупаци“ (“Староскопски истории“), постоянно попадат в комични ситуации, независимо от възраст и социална принадлежност. Селянинът Маурицио (“Ретро опера“) сякаш разсъждава по-логично от съдия Бабулев (“Поглед встрани“), или поне демонстрира по-хуманeн мироглед. Повечето герои обаче са актьори в една вечна комедия от грешки, написана от собствените им ограниченост, тесногръдие, изолация или самозабрава. Техните перипетии са представени с изключително чувство за незлоблив хумор, лишен от язвителността на сатирата. Това прави героите и историите им по-близки до читателя и според мен е едно от най-големите достойнства на сборника. Вероятно защото не съди сурово героите си, Николов оставя в повечето разкази някаква искрица надежда за по-добър свят, в който хората наистина могат да бъдат щастливи.
Такъв свят е нарисуван в може би най-силно впечатлилия ме текст "Когато полюсите се обърнаха". Когато хората вместо да се отблъскват започнат да се привличат, наистина може да настъпи повсеместно щастие. Трансформацията е абсолютна и необяснима напълно с думи, защото „Не може да мислим за нечовешки неща с човешки мисли“. Омразата и любовта са еднакво свойствени на човешката природа, но във времена на нещастие и страх второто надделява. Преобръщането на това статукво звучи като пожелание, като непостижима фантазия, в която „Светът от правилен и силен се превърна в инстантно чудесен, телесен и щастливо тъп“. Дали щастието е обвързано с глупостта е тема на философски питания, които трудно подлежат на еднозначен отговор. Със сигурност обаче една от стъпките към това бленувано състояние на духа, щастието, е загърбването на раздутото его, претенциозност, мнителност и злоба, както и на предразсъдъците по отношение на другите. В разказа е казано „Странно е наистина, но с повечето врагове имаме снимка, прегърнати заедно“ и това изобличава отчуждението, носещо след себе си болката и омразата. Вероятно ако се научим как да „обръщаме полюсите“, ще съумеем да надмогнем и собствения си нарцисизъм. Дотогава обаче можем поне да се радваме на добрата литература, която Любомир Николов ни предлага.