вторник, 6 март 2018 г.

"Играч първи, приготви се" - оазисът на виртуалното щастие

Литературата дълго време е възприемана като бягство от реалността в утопичния свят на фантазията. Дори бегъл поглед към историята на художественото слово през различните епохи потвърждава това твърдение: измислените светове излъчват непреодолима притегателност, затова някои философи и държавници (като Платон или забранилият рицарските романи крал Филип II) се опитват да ограничават достъпа на обикновените хора до нея. През 21-ви век обаче обсесията към литературни творби отдавна е заменена от маниакално вглъбяване в компютърните игри, което достига напълно ново измерение на бягство от реалността: създаването на виртуални светове.
В един такъв свят се развива действието на дистопичния роман от Ърнест Клайн „Играч първи, приготви се“ (INTENSE, 2015). Годината е 2040, човечестото е успяло съвсем да съсипе планетата, настъпила е енергийна криза, а милиони хора бягат от мизерния си живот в гетата (известни като „купчините“) във виртуалния свят ОАЗИС, където имат възможност да изпитат усещания, близки до тези на пълноценното живеене. Разбира се, всичко там е илюзия, но това е достатъчно за хиляди социални отшелници, които могат да контактуват с други хора единствено чрез аватарите си. Така още в началото на романа е поставен проблемът за отчуждението на индивида от социума до степен на невроза. С нализането в историята става ясно, че поддържането на висок рейтинг и завиден имидж в ОАЗИС често е за сметка на извънвиртуалния живот. Милиони хора изобщо не излизат от домовете си, а полицията разполага със специално оборудване за арестуване на длъжници, пристрастени към виртуалната реалност. Самоубийствата на геймъри са нещо съвсем обичайно, а пристрастените вече се категоризират и със специален термин: „Каза, че се запознали преди шест години, когато и двамата се записали в група за терапия на хикикомори – млади хора, живеещи в пълна изолация от обществото. Хикикоморите се затваряли в стаите си, четели манга и сърфирали из ОАЗИС по цял ден, като разчитали на семействата си да им носят храна. В Япония имаше хикикомори още от началото на века, но броят им бе скочил рязко от началото на Лова.“
Ловът стои в основата на историята, разказана през очите на 18-годишния Уейд Уотс. Той обяснява на читателите, че създателят на ОАЗИС Джон Холидей е починал и е оставил богатството си скрито в играта, което мотивира много геймъри, наречени „ловци“ да се впуснат в търсенето му. Реалният живот на Уейд е изпълнен с трудности – той е сирак, отглеждан от недружелюбната си леля, който не умее да общува с околните и е потискан от външния си вид. Такива са и повечето геймъри, сърфиращи в ОАЗИС, където Уейд успява не просто да се „впише“, но и да стане изключително популярен с рицарското си потребителско име Парзивал. Холидей е написал книга с указания, превърнала се в Библия за всички негови почитатели, известна като „Алманахът на Анорак“, която Уейд знае наизуст. Тя, също както и романът, са изпълнени с препратки към видео игри, филми и продукти на попкултурата от 80-те и 90-те години на 20-ти век, които Холидей възражда в играта си.
В този роман е направено оразличаване между нърдове и гийкове, но и двата типа възприемани от обществото по-скоро като пренебрегвани чудаци, тук са получили почти привлекателен облик. Алманахът учи последователите на Холидей, че това да си затворен по цял ден вкъщи пред компютъра е „готино“, маструбацията е здравословна, а излизането навън е твърде надценявано. Уейд обаче е напът да разбере, че самият Холидей всъщност е бил един нещастен човек, скрил болката си зад своя аватар. На тази мисъл го навежда и фактът, че за да намери скритото от Холидей яйце, ловецът има нужда от поне двама приятели. В такъв случай възхвалата на интелигентното самотничество е само привидна, а истинските послания на романа са крити в борбата с предразсъдъците, потисничеството и ограниченията, която героите му водят. Парзивал, Аех, Арт3мида и Шото успяват да извървят дълъг път и да осъзнаят, че магията не се случва само във виртуалния свят, а и в духовния свят на човека.
„Играч първи, приготви се“ е роман за приятелството, приключенията, предизвикателствата и, разбира се, компютърните игри. Той е подходящ както за тийнейджъри, така и за двойно и тройно по-възрастни читатели, които ще си припомнят 80-те и 90-те години на 20-ти век с носталгично умиление. Фактът, че изчетох тази близо 500 -странична книжка наведнъж (по време на пътуване), без да съм изиграла една компютърна игра в живота си е достатъчен, за да я препоръчам като разтоварващо и зарибяващо четиво дори на себеподобните си (не знам какъв е терминът за такива като мен – вероятно нърдове в очите на геймърите?!?). В историята обаче има и препратки към рицарските романи, „Властелинът на пръстените“ и някои митологични персонажи, което говори за някаква приемственост между литература и компютърни игри. Още един дистопичен прочит на бъдещето, който е забавен за четене, така че - пригответе се да влезете в ОАЗИС.

Няма коментари:

Публикуване на коментар