"Невероятните приключения на Кавалиър и Клей" превръщат литературата в магия

Добрата литература винаги успява да избяга от клишето, или поне да го излъже по такъв начин, че то да послужи на нейните цели. С илюзия, фокус, или внимателно обмислен номер магьосникът на словото Майкъл Шейбон не спира да изкушава читателите си да навлизат все по-дълбоко в неговия удостоен с награда Пулицър роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ (изд. „Еднорог“, 2017). Първите страници на това сравнително обемисто (704 стр.) произведение ни изпращат в предвоенна Прага, където срещаме младежа от еврейски произход Джоузеф Кавалиър и неговото образцово семейство с почти идиличен живот. Втората световна война разтърсва целия познат на момчето свят из основи и го принуждава да започне да овладява Новия свят (по-конкретно Ню Йорк), за да оцелее. Текстът обаче не е поредната история за травмите от жестоката война и не бива да бъде поставян в някакво утвърдено и утъпкано русло на жанровата литература, защото многообразието на теми и мотиви го прави наджанров роман.

Ако се опитам да изброя комбинацията от жанрове, чиито белези мога да разпозная в романа, много вероятно е да пропусна нещо, но именно тази възможност провокира читателското любопитство към по-дълбоко вглеждане в механизмите на произведението. На пръв поглед то може да бъде комикс за две момчета, които пишат комикси. Тези момчета в даден момент са останали без бащи и преминават през многобройни изпитания, т.е. елементите на билдункс романа също са налични. Големият исторически наратив си тече като фон на събитията, срещаме се с реални исторически личности като Салвадор Дали и Хари Худини и научаваме много както за историята на илюзионизма, така и за създаването на комикси, така че съм изкушена да прибавя моята любима историографска метафикция към списъка от жанрове, с които това интересно произведение се заиграва в своята интертекстуалност. Магията и фентъзи елементите също присъстват през цялото веме. Джо постоянно пътува, ту се появява, ту изчезва и на моменти се въвлича в приключения на комиксов барон Мюнхаузен, от които се измъква с таланта на своя супергерой Ескаписта. Този негов герой не се вписва в утвърдената представа за супергерой – различността му отразява неконвенционалността на създателите му. Неговата суперсила е да се измъква, да преодолява вериги и ключалки и да изчезва. Пътуващият човек не може да бъде задържан на едно място, нито вързан, затова Джо, както своето комиксово алтер его, постоянно бяга. В неговото бягство прозираме травмата, която войната му оставя и с която той трябва да се научи да живее. Проблемите на еврейската идентичност (т.нар. Jewishness) са умело вплетени в целия роман и особено в персонажа на Джо, който в своето скиталчество и страдания се опитва да изкупи вината, която изпитва заради загубата на семейството си. Тук Шейбън свири на много тънка струна, но отново му се получава и страданията на Джоузеф го правят достатъчно устойчив, за да поиска да се завърне там, от където е избягал и да се опита да съгради разрушеното. Несломимостта (или по-точно адаптивността) на духа заема централно място в тази история, защото умението да не се отказваш е от изключителна важност не само за илюзиониста, но и за твореца, а и за бизнесмена в Новия свят.

Самите Джо и Сами са алтернативни герои на американската си мечта, която постигат сякаш с магия. Успехът им е привиден низ от случайности, зад които обаче стоят къртовски труд, лишения и неосъществени мечти. Двамата братовчеди успяват да изкарат пари от изкуството, което обичат, но и заплащат висока цена за този успех. Тяхната различност не им позволява да се обезличат и да се „претопят“ в котела на унифициране, в който законите на издателския бизнес се опитват да ги запратят.

Хомосексуалността на Сами и страхът от обвързване на Джо доизграждат тяхната невъзможност за „вписване“ и личната им вътрешна изолация от света. Най-добре можем да усетим тази тяхна дистанцираност чрез отношенията им с Роза – жената, която и двамата обичат и в даден момент изоставят. Любовта, животът и изкуството не се подчиняват на ограничения, но тази истина трябва да бъде изстрадана, преди да бъде осъзната. Образът на Роза е съчетание от традиционното мислене за жената като пристан, който очаква пътуващия скитник да се завърне, и модерна еманципирана жена, която е достоен партньор на своя съпруг.

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ носи в себе си философския заряд на постмодерната литература от началото на настоящия век, но 17 години по-късно не губи от своето очарование. Да, това е роман и за семейството, но преди всичко за отношенията между хората и влиянието на епохата върху тях, за изчезващите и появяващите се бащи, за самоотвержените майки, за бунтарски настроените синове и за възможността любовта да устои и да лекува болката. Но тук присъстват и големите наративи на историята, на издателския бизнес, на потисканите индивидуалности. Войната осакатява хората, но изкуството може да ги спаси. А приключенията с фантастичен привкус правят този необичаен разказ още по-интересен и заслужаващ читателското внимание. Супергероите са едновременно по страниците на комиксите, но и сред хората. Те са ангелите на новото време, които Джо рисува. Вярата в тях и помощта, която оказват на потиснатите и страдащите пробуждат надежда за попадане в един по-добър свят: светът на фантазията, който единствен може да противостои на разрухата, в която тъне реалността.