Решението да зачета роман като "Ритуалът" бе провокирано на първо място от любопитство. Любопитство, пробудено не само от изпипаната корица, въпреки че, за да ми е чиста съвестта, трябва да призная, че и тя беше една от причините да си купя книгата. (В противовес на всичко, в което винаги съм вярвала за книгата, корицата и изобщо носителя на текста, и което перфектните графични оформления на Ж. Петров разбиват напълно напоследък.) Знаех, че в сюжета има препратки към тракийската култура, а самото заглавие на творбата заявява, че централното място в повествованието е заемано именно от някакъв ритуален акт. Пестеливата информация, която историята може да предостави относно първите обитатели на българските земи - траките, дава възможност на автора да използва именно тяхната митология и религиозни обреди като основа на търсенето в творбата си. Тракийската история внася онова омагьосващо усещане за мистичност, което струи от всяка страница на романа, чието четене в крайна сметка се оказа преди всичко удоволствие за мен в няколко юлски дни на плажа.
Няма как да бъдат пропуснати натрапващите се паралели с Дан Браун, но дебютът на българския автор Радко Пенев е един свеж роден принос към жанра, доминиран от американския му колега. Без да има претенциите за комерсиалния успех на "Шифърът на Леонардо" обаче, "Ритуалът" съдържа всички необходими елементи на едно завладяващо четиво, резултат на нееднородната плетеница от жанрове, характерна за този тип литература. Детективски исторически трилър, теория на конспирацията с елементи на фентъзи, криминален роман с любовен оттенък - както и да го дефинираме, това писане отдавна има своя публика и критерии. А романът на Пенев би трябвало да бъде оценен по достойнство, защото е написан според тези критерии и то доста добре.
"Ритуалът" е увлекателно, но ненатрапващо се произведение. Тази лекота на четенето не означава непременно липса на дълбочина, дори напротив - детективският елемент непрекъснато ни държи в напрежение , а историко-митологическата основа, положена в български топографски реалии, ни дава възможност да припознаем романа като творба, близка до нашето светоусещане.
Образите са пълнокръвни и достатъчно разгърнати, макар и на схематичното за жанра ниво. Главният герой е мистериозен субект с тежко минало, боец в стил "Умирай трудно" (ама много трудно) - войник, умник, че и възпитаник на елитна гимназия. (Тук бях вметнала и определението "красавец", но никъде в романа той не е дефиниран по този начин, следователно подобен "принцов" прочит си е лично мой). Партньорката му също е доста хиперболизирана, но симпатична млада интелигентна дама, която освен докторска титла притежава красота и сексапил, дори когато е пребита от бой и недоспала. Тук са също доброто и лошото ченге, глупавият злодей и привидно интелигентният шеф, жертвата на несподелена любов и персонажът на междата, който всъщност дава начало на върволицата от събития с недообмислените си действия. Колкото и да са типизирани, героите все пак са забележими и всеки от тях внася определен колорит в цялостния облик на романа. За това допринася и фактът, че тези образи успешно кореспондират със съвременната българска действителност, в която иманярството дори не е повод за тревога на фона на всичко останало (като корупция и манипулиране на правосъдието).
Любовната интрига присъства в творбата, но остава само загатната и не позволява на читателя да измести вниманието си от основния мотив - търсенето (на съкровището, на истината, на изход, на собствената същност дори).
Образите на научните работници и на полицаите на пръв поглед са поляризирани, но те всъщност се лутат в дълбоки вътрешни противоречия между действия, които им се налага да извършат и личните си морални ценности. Някои не издържат на изпитанията и пропадат в бездната на собствената си деградация, но други успяват да устоят и да пренаредят приоритетите си след преживяното.
Образът на мафията присъства чрез интелигентните злодеи, които на практика владеят света. Те олицетворяват и теорията на конспирацията, обвързана с масонството и всякакви тайни общества, стремящи се към безсмъртие. Самият ритуал на хиерогамия и неестествените обстоятелства около него обаче остават обвити в загадъчна мистериозност и приказна чудатост до самия край.
"Ритуалът" притежава всички качества на бестселър и поради тази причина присъствието му в съвременната българска литература трябва да бъде отбелязано. Определено си заслужава човек да го прочете и да му се наслади. Романът е идеално четиво за лятната отпуска: ангажиращият вниманието сюжет и звучният български език помагат за по-пълноценна почивка от изпълнените с наставления и претенции за елитарност текстове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар