За новото старо начало

Завръщам се към поизоставената си страст - литературното блогване. Всъщност, може би то се завръща към мен със своеобразната шизоидна множественост на литературните гласове, които отекват в хаотичното пространство. Това е моята интерпретация на тях и тяхната на мен. Съвсем неангажиращо присъствие във виртуалното пространство и литературна психотерапия. Защото четенето е свързано с писането и няма как иначе. Защото читателят живее много животи, които има нужда да обсъди. Защото личната драма често е съпроводена от литературна.
Пеперудата винаги е била интересен символ за мен. Със своята нежност и ефирност тя често бива интерпретирана като стремеж към свобода, граничеща с нехайство. Мъжете виждат в нея женска склонност към промискуитет, по-силен дори от този на кукувицата. И както винаги пропускат най-същественото (затова, да ме прощават, но интерпретаторските им умения тотално се размиват и обезличават, опрат ли нещата до женско писане). Пеперудата не се ражда - тя се случва след чудовищна метаморфоза: трябва да оцелееш правото си да бъдеш пеперуда, да го изстрадаш и да си платиш с лихвите. И ако продължа с неизменните физически асоциации, да бъдеш постоянно нащрек за момченца, които се опиват да ти скъсат крилцата, мрежи, които се стремят да спрат полета ти и лепидоптеристи, оправдаващи жестокостта си с любовта към науката. Незавидна е съдбата на пеперудата. За мен тя е женският вариант на Сизиф, колкото и скандално да звучи. Особено във варианта на Блага Димитрова от едноименното стихотворение, което съм взела за име на своя блог.
У всяка жена живее пеперуда. Но малко са тези, които веднъж претърпели метаморфозата намират сили да се отскубнат от карфицата, която ги държи закачени за стереотипа. Животът е по-лесен, ако оправдаваш очакванията и не се опитваш да летиш, когато ти е забранено. Но когато се осмелиш да го направиш, дори с разкъсани крила и забита навърте карфица, достигаш до епифания от нов тип - прозрение, сравнимо едва ли не само с исихасткия стремеж към светлината. Но женско. И поради това по-сенсуално и разтърсващо. След него болката остава на заден план и подобно на споменатия митичен персонаж, успяваме да постигнем удовлетвореност от физическото си самоунищожаване чрез самото усилие.

Пеперуда на карфица
Блага Димитрова

Не познава истинската самота
онзи, който не познава близостта.
Пътят към голямата самотност
преминава през голямата любов.
Единица мярка за неизмеримия,
необятен хоризонт на самотата
е обятието, от което се изтръгваш.
Представи си колко пъти се нанася
този тесен обръч на прегръдката
в обръча космически на самотата…
Ти си точно в центъра му вбита
като пеперуда на карфица.
Изскубни се! Помъчи се да летиш
със карфицата, която те пронизва.
Безгранично е пространството пред теб.
Свободата има вкус солен на самота…