Романите от поредицата "Дъщерята на палача" - исторически трилър за изолацията от обществото като свобода на мислене

17. век в малкото баварско градче Шонгау протича както може да се очаква: Просвещението е все още неслучило се, хората вече близо три десетилетия се възстановяват от опустошителната Тридесетгодишна война, хигиената и медицината са на изключително ниско ниво, за което допринасят суеверията и клерикалните догми; властта е в ръцете на градския съветник, а шепа патриции взимат решения за съдбата на всички останали. Правосъдието е еквивалентно на заповед от градския съвет, който не се колебае да осъжда невинни хора, стига това да му осигури зрелище за тълпата. Невежеството все още е повсеместно, а налаганите социални и икономически ограничения не спомагат това да се промени.

Положени в обрисуваната историческа епоха, романите от поредицата „Дъщерята на палача“ ни отвеждат в дома на Якоб Куизъл – изпълнител на закона, който напълно преобръща традиционната представа за екзекутор. Низвергнат от общността поради професията си, Куизъл всъщност е много по-интелигентен, съобразителен и устойчив от повечето свои съвременници. Освен убиец на осъдените, той е и лечител, чиито познания за човешката анатомия и лечебното действие на билките му носят гнева на местния фелдшер Бонифации Фонвизер. Куизъл е изключително неконвенционална и противоречива фигура. Обречен да бъде „без чест“ заради практикуваната от него професия, той възпитава голямата си дъщеря Магдалена модерно и дори прекалено прогресивно за времето си. Учи я да чете и й предава собствените си знания за билките и лечителството. Нейният образ е също толкова нетипичен и изключителен, колкото този на баща й. Но и тя като него е „без чест“ и изолирана от обществото. Всички се страхуват от дъщерята на палача, защото вярват, че тя е в съюз с Дявола. Отношението към нея обаче прави този женски образ достоен за заглавие на цяла поредица от романи.

Авторът Оливер Пьоч, който наскоро гостува в България по покана на издателство „Хермес“, споделя, че родът Куизъл всъщност е фамилията на негови предшественици, легендите за които са се запазили в рода му и са станали основа на романите му. Всяка от книгите започва с посвещение: „Дъщерята на палача“ - на предците, „Черният монах“ – на бабата и майката /матриарсите на рода/, „Кралят на просяците“ – на жена му Катрин /“защото само силна жена може да понесе един Куизъл“/. След посвещенията има епиграф и пролог, които поставят началото на поредната криминална загадка и същевременно ни потапят в атмосферата на епохата. В края на романите се съдържа „Пътеводител“, който дава допълнителна информация за описваните в романа места и как да стигнем до тях в наши дни.
Автентичното представяне на 17. век, неговите хора и проблеми, от гледната точка на по-низшите обществени слоеве е едно от най-значителните постижения на тази поредица. Работниците, войниците, саладжиите, кожодерите, дори просяците имат своя глас в романите. Битът на героите е изобразен без завоалираности, а описанията на мръсотията и невежеството не са спестени. Хората са суеверни, вярват в съществуването на вещици и отричат по-прогресивните идеи, които ги плашат. В първата част акушерката Марта Щехлин е подложена на мъчения, за да признае, че е вещица. Разбираме, че в Шонгау няколко десетилетия преди времето на разказа /1659г./ над 60 жени са били изгорени на клада по обвинения във вещерство.Това е реален исторически факт, също както Тридесетгодишната война и чумната епидемия. Тайното общество на францискански монаси и наследството на рицарите тамплиери са основни теми във втората част. Във всички романи присъства и лудостта, вродена или предизвикана от билки или болести, които не се лекуват. В тъмните времена на невежеството и страха познанието може да бъде много опасно, ако е овладяно от злонамерени хора , както става ясно и в третата част, когато над цял град е надвиснала тайна заплаха. Всъщност именно третата книга наистина ме спечели както със сюжет, така и с образи на героите.

Ролята на палача като лечител е дори по-съществена от тази на екзекутор. Разликата между лекарство и отрова е в дозировката и той отлично знае това. Куизъл не се ограничава с изпълняването на задачите си като палач, а изучава човешката анатомия и притежава книги, които дори завършилите университет лекари не са чели. Това кара сина на местния фелдшер да предпочита да бъде ученик на палача вместо на собствения си баща. Искрата, която пламва между него и красивата дъщеря на Куизъл Магдалена само допълнително утежнява положението и на двамата, тъй като обществото не би разрешило брачен съюз между тях. Те трябва да намерят начин да преодолеят множество препятствия, които ги сближават още повече в течение на романите. Читателят пък се потапя все по-дълбоко в атмосферата на Шонгау от втората половина на 17.век.
Поредицата романи „Дъщерята на палача“е увлекателно четиво, което хвърля нова светлина върху утвърдения в мисленето образ на палача, но и преобръща представата за жените от онова време чрез образа на Магдалена . Любопитството на читателя постоянно е задържано от трилър елементите в този исторически роман. Пьоч пише за културни, исторически и географски реалии, които е опознавал чрез проучвания и семейни предания, а това му помага да постигне по-автентично представяне на героите си и техните премеждия. След колебливото начало с първата книга, дочитайки третата вече мога да кажа, че поредицата има всички качества да бъде назована като един от най-завладяващите съвременни исторически трилъри.