Като литератор и учител по литература чета и преподавам драматически произведения с огромно удоволствие. Мога да допълня също така, че мисля за себе си като за почитател на театралното изкуство и сравнително редовен зрител в салоните. Обикновено не коментирам представления, защото все пак не съм театрал и нямам претенции за усета на финия познавач на това изкуство. Но след като прочетох "критическата рецензия" за новия спектакъл на Театъра на Българската армия "Тартюф" в популярно списание, не мога да не изразя абсолютното си несъгласие с изразеното там становище, че представлението е едва ли не скучно, защото липсват новаторски подходи към текста.
Както пише проф. Хаджикосев "по творчески ръст и значение за културната история Молиер е съпоставим с Шекспир"(85,т 2).Това го прави и предпочитана мишена за упражнения на актьори и режисьори, опитващи се да покажат творческа оригиналност най-често за сметка на самото произведение. Когато режисьорът и сценографът успеят да намерят баланса между съвременност и Класицизъм, те незабавно трябва да бъдат оплюти, за да може простащини от типа на джемсешъни и миксове от някога велики произведения да бъдат възхвалявани като гениални. Но това не може да скрие факта,че кралят е гол, а свалянето на образци на драмата в калта не прави от всеки режисьор Станиславски.
Комедията "Тартюф" всъщност е драма на измамата и заслепението. Нейната сложна сценична съдба започва още от самото й създаване в далечната 1664 г, когато Молиер, въпреки завидната си позиция на кралски комедиограф, не успява да се пребори за поставянето й на сцена. Истината е, че темата за лицемерния набожник не се нрави твърде много на кралския двор, където доста хора робуват на изобличените в комедията пороци. След петгодишна борба, заплахи към Молиер с анатема от църквата и унищожителна критика, "Тартюф" е поставен с огромен успех, а това от своя страна позволява издаването на комедията като текст за четене с цели два тиража.
Казано накратко, композицията на комедията е изградена в съответствие с изискванията на Класицизма - образец за съвършенство и хармония в структурно отношение. Появата на г-жа Пернел в началото и в края маркира раздвижването в действието, завръзката и развръзката. Закъснялата поява на Тартюф в трето действие дава възможност за различни режисьорски тълкувания на образа. При К. Спасов това е морален и сдържан персонаж, който обаче компенсира видимата липса на тартюфовското чревоугодничество с една дълбоко притаена похот, чакаща да избухне. Лично на мен Радоев ми се струва прекалено привлекателен Тартюф, но това не може да бъде считано за слабост на комедията. Ако приемем, че творбата всъщност е центрирана около морален и дори социален казус като образец на т. нар. висока комедия, то акцентът е поставен върху драмата на Оргон неговото заслепение и проглеждане. В Армията точно този персонаж няма нужда от коментар, защото Ранков е име, известно дори на хора, които не ходят на театър, и майсторството му е неоспоримо. Ако трябва да се коментира "новаторството" на това представление, един хубав пример е Клеант на Виолинов, който изпълнява режисьорската трактовка на образа като по-женствен персонаж по впечатляващ начин. Мариана също е интерпретирана като покорна и смирена чрез отлична актьорска игра. Тук е моментът отново да спомена, че режисьорът и актьорите откриват баланса между характерната за Класицизма театрална дикция с патетично произношение и препоръчваното от самия Молиер по-опростено говорене, близко до ежедневната реч.
Когато гледаме театрални представление по Молиер, не бива да забравяме идеите на рационализма, които са силно обвързани с текстовете на великия комедиограф. Идеята, че разумът трябва да господства над действията на героите може не винаги да кореспондира с чувствената същност на театъра, но за сметка на това провокира зрителя към размисъл. Произведение, което се чете и играе повече от три века, няма как да бъде обезличено, защото основната му тема - лицемерието - звучи все така актуално и днес. А представлението в Театър Българска армия си заслужава зрителското внимание. Убедете се сами.
http://www.tba.art.bg/%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8E%D1%84___3678
Няма коментари:
Публикуване на коментар